ВАУЧЕРЪТ ЗА ХРАНА В БЪЛГАРИЯ КАТО ЕФЕКТИВНА АНТИКРИЗИСНА МЯРКА

Въведение и преглед на ваучерната система и  ефектите от нейното прилагане

 

 

В  условията на икономическа криза всяка държава трябва да приложи спешни и крайно необходими механизми, с които да подкрепи оптималното възстановяване на обществото и съхраняването на здравето и трудоспособността на активното население.  Неблагоприятното икономическо положение, в което с намира страната, не позволява нито една антикризисна мярка да бъде пренебрегната.

 

Изброените по-долу са само примери за държави, които успешно са усвоили ваучерната система и се възползват от благоприятното й отражение вече повече от две десетилетия:

 

Унгария – 1 200 000 ползватели

Белгия – 1 200 000 ползватели

Франция – 1 200 000 ползватели

Румъния – 730 000 ползватели

Република Чехия – 560 000 ползватели

 

И много сруги държави, сред които Италия, Австрия, Турция, Германия, Испания, Словакия, Люксембург, Бразилия, Венецуела, Мексико, Колумбия, Чили, Перу, Уругвай. Китай, Индия, Филипините, Индонезия и т.н.

 

 

В социален аспект, ваучерите за храна увеличават покупателната способност на хиляди служители и техните семейства. Същевременно от икономическа гледна точка, те носят допълнителни доходи в държавния бюджет чрез увеличено ДДС и намаляване на сивата икономика. Всичко това повече от компенсира размера на данъчните облекчения, на които се основава системата и генерира допълнителни приходи за държавната хазна.

 

Основните аргументи в подкрепа на ваучерната система от страна на държавата:

 

1. Социална и икономическа политика

 

• Системата се подкрепя от правителството, синдикатите, работниците и работодателите
• ПОЛОЖИТЕЛЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
• С национално покритие и положителен ефект върху хиляди хора
• В синхрон с много държави-членки на ЕС
• Универсален и недискриминиращ инструмент, насочен към всички служители
• По-голяма полза за по-ниско платените служители
• Повишаване на жизнения стандарт и на покупателната способност на служителите – НАМАЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА
• Прозрачност – пълен контрол над бюджетите
• Средство за борба срещу повишените цени на хранителните стоки

 

1. Подобряване на здравето на служителите

 

• По-малко отсъствие от работа
• Повишена продуктивност
• Редуциране на разходите за здравеопазване от държавния бюджет

 

1. Създаване на активност

• Създаване на нови работни места и заведения за хранене – НАМАЛЯВАНЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА

 

1. Подпомагане на малките и средни предприятия

• Служителите от тези предприятия получават улеснен достъп до здравословна храна

 

В икономически план, ваучерите за храна гарантират изразходване на средствата в „светлия сектор”, при това в ограничен период от време (ваучерите за храна са с валидност една календарна година). Именно затова те са изключително силен инструмент за правителствата, чрез който те могат да стимулират вътрешното потребление в ситуация на икономическа криза.

 

Създаването на ефективни механизми за функциониране на системата крие в себе си голям ресурс за “краткосрочно чувствително” увеличаване на доходите на населението, намаляване на социалното напрежение и негативното му отражение в работния процес, стимулиране на секторите на производство и търговия с храни, без да е необходимо пряко финансово участие на държавата. 

 

 

В сравнение с разполагаемия доход на гражданите на останалите страни от Централна и Източна Европа, българинът се нарежда на последно място по налични средства за храна. В  момента работещите са силно засегнати от негативните ефекти на икономическата криза и  46% от семейния бюджет се използва за закупуването на храна, която не съответства на предвидените в Наредба 16 на МЗ от 1996 год. норми за балансирано хранене

 

Логично е да си зададем въпроса кои са инструментите за постигане на по-висока производителност. Изследванията на СЗО и МОТ показват, че увеличение с 1% на калоричността на храната, приета през обедната почивка, води до увеличаване на производителността на труда с 2.27%, като осигуряването на работническата прехрана е в основата на ръста на производителността.

 

 

 

Свидетелство за ефективността на тази програма е, че голяма част от европейските страни и всички страни от Централна и Източна Европа са внедрили подобни “хранителни” програми не само поради  силната социална насоченост и популярността им сред работещите. Тази програма е силен инструмент в управлението на всяка компания  и осигурява бюджетни приходи за държавата и прозрачност на постъпващия паричен еквивалент на социалните придобивки за храна в търговските обекти и уеднаквява условията на провеждане на социална политика между малките и средни  предприятия и едрия бизнес. Либерализацията на тази програма ще спомогне за хармонизиране на българското законодателство с европейското.

 

 

 

ВАУЧЕРНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ

 

Приложено ще намерите икономическо изследване, което показва положителния ефект на ваучерите за храна върху държавния бюджет. В тази симулация 300 000 служители, които ежедневно получават 2,7 лева под формата на ваучери за храна, носят приход от 16 780 678 лева в държавния бюджет.

 

Системата за ваучери за храна съществува в България от 2004г., но тук тя се регулира от квотна система, която противоречи на свободния пазарен принцип във всички останали свободни пазари. България е единствената държава в света, която работи в условията на квотна система и по този начин ограничава положителния ефект на анти-кризисните мерки, които правителството търси.

 

Приложената графика показва мащабния растеж на долъпнителните приходи в държавната хазна при либерализация на системата.

Либерализацията на ваучерната система днес се подкрепя както от синдикатите, така и от КРИБ. Вярваме, че България, както всички останали държави, ще признае ползите от либерализацията на системата, с цел да подкрепи националната икономика в този труден период.

 

Ваучерите за храна и тяхното отражение върху националната

Икономика 

 

Целта на това проучване е да отрази влиянието от използването на ваучера за храна върху финансите на Държавата .

 

Конкретен пример:

 

Нашата хипотеза се базира на :

 

• Освобождаване от данъци и осигурителни вноски на ваучера за храна със  стойност 2,7 лева за работен ден.

 

• Периода на разпространение на тези ваучери за храна ще отговаря на  годишните работни дни, които са 220дни (в тях не се включват платените отпуски, отпуски по болест, празничните дни)

 

• Вземаме база от 300 000 потребители

 

• Броя  на ваучерите, които ще бъдат в обръщение годишно следователно е:     66  милиона на обща стойност 178,20 мил.лв.

 

      220 дни х 300 000 х  2,7 = 178,20  мил.лв.

 

 

Колко би струвало на държавата освобождаването от данъци и осигурителни вноски на ваучера за храна?

 

При съществуващото законодателство, касаещо социалните разходи, правим прогноза колко би струвало на държавата подобно освобождаване за работодателя и за служителя или работника.

 

 

Съществуващо законодателство:

 

През 2010 година  извършваните от работодателя социални разходи чрез предоставяне на купони за храна до 60 лева на месец на човек, са освободени от осигурителни вноски  за работодателя  и за служителя или работникта. Актуалната данъчна и осигурителна тежест в момента е следната:

 

• 29,1% осигурителни вноски върху работната заплаа  – от които 60% е за работодателя и 40% за служителя или работника (Кодекса за задължителното обществено осигуряване).
• 10 %  данък по ЗОДДФЛ за работника или служителя след приспадане на осигурителните вноски за негова сметка от полученото възнаграждение
• 24% върху социалните разходи предоставени в натура  – от които 60% е за работодателя и 40% за служителя или работника (Кодекса за задължителното обществено осигуряване).
• 10 % върху тях когато са в натура или  предоставени като пари по Закона за корпоративното подоходно облагане, които са изцяло за сметка на работодателя  (чл.204 и чл.216 от ЗКПО).
• Социалните разходи предоставени в натура не подлежат на облагане по ЗДДФЛ.

 

 

Днешното законадателство е довело до следните резултати:

 

- взетата мярка, с огромната си осигурителна тежест,  напълно разубеждава работодателите да дават подобни социални  придобивки на своите служители или работници и следователно приходите за Държавата от горепосочените данъци и осигурителни вноски са силно ограничени.

 

1. Социални и данъчни загуби  изчислени върху  работната маса получаваща вече такъв тип социални придобивки:

Да предположим, че 15% от работещото население в България получава социални придобивки в натура, като изключим работещите във вредна за здравето среда .

От финансова гледна точка, работодателят няма никакъв интерес да прави социални разходи, защото данъчно-осигурителната  тежест за работодателя върху заплатата е 17 %, а  при социалните разходи тя е 23,7 %.

От тук се налага извода, че предположеният процент от работещите, получаващи социални приходи е по-нисък от този който взимаме за база.

Ще приложим същия метод, както използвания по-горе, за работещото население

      220 дни х 300 000 х  2,7 = 178,20  мил.лв.

 

 

1.1. Ваучерите за храна не подлежат на облагане със социални осигуровки:

Днешното законодателство не облага със социални осигуровки ваучерите за храна до 60 лева месечно на служител, т.е приходите от това са  0 лв.

 

 

1.2.  Не подлежат на облагане по ЗДДФЛ:

Днешното законодателство не облага с данъци по ЗДДФЛ ваучерите за храна  до 60 лева месечно на служител, т.е приходите от това са  0 лв.

 

 

1.3.Облагане на ваучерите за храна по ЗКПО:

Днешното законодателство не облага с данъци по ЗДДФЛ ваучерите за храна  до 60 лева месечно на служител т.е приходите от това са  0 лв.

 

 

2. Данъчни  и социални загуби получени от “преобразуването” на работната заплата:

 

От тук да изчислим и загубите на държавата. Вземаме за база

      220 дни х 300 000 х  2,7 = 178,20  мил.лв.

Да предположим, че 35% от сумата на предоставените ваучери се декларира в повече като приход от стопанските субекти, излиза от „сивата икономика” и става легална.

 

2.1.Осигурителните и здравните вноски върху работната заплата:

От осигурителни вноски – 21,1%

(178,20 х 21,1%)*65%= 24,44 мил.лв.

 

От здравноосигурителни вноски – 8%

(178,20 х 8%)*65%= 9,27 мил.лв.

 

2.2. Данък върху доходите на физическите лица

 

Загубите от ДОД ще бъде:

10%*((178,20 – (178,2*12,1%))*65% = 10,18 мил.лв.

 

2.3. Корпоративен данък

 

Загубите от корпоративен данък ще бъдат:

178,2/1,2*10%*65%= 9,7 мил.лв.

 

Заключение:

Освобождаването от горепосочените данъци би струвало на Държавата 53,54  мил.лв. от които 33,71 мил.лева за общественото осигуряване и 20,83 мил.лева от данъчни приходи

24,44 +9,27 +10,18+9,7 = 54,54 мил.лв.

2,08 +4,235 = 6,315 мил.лв.

 

ПРИХОДИ ЗА ДЪРЖАВАТА ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА

 

 

 

1. 1.      Приход от ДДС, който ще се реализира  при използването на ваучера за храна:

Ваучерът за храна позволява една тотална прозрачност на приходите в оторизираните обекти (ресторанти и обекти за бързо хранене), защото системата на разплащане е само по банков път. Благодарение на ваучера за храна ще бъдат декларирани и част от приходите на сенчестата икономика- да предположим 35% от 178,20 = 62,37

 

 

ДДС на 62,37 мил.лв. е  12,47 мил.лв.

Фактическите приходи от ДДС за хазната ще бъдат  12,47 мил.лв.

 

1. 2.      Приход от орпоративен данък:

 

62,37 х 10% =  6,24 мил.лв.

 

1. 3.      Приход от ДДС от търговските обекти приемащи ваучери

 

178,20 х 20%/(100%+20%) =   29,7 мил.лв.

 

 

1. 4.      Допълнителен приход от корпоративен данък от търговските обекти приемащи ваучери, като предположим печалба от 10%

 

(178,2 – 29,7)*10%*10%=  1.5 мил.лв.

 

 

 

 

3. Създаване на нови работни места:

 

Получената всекидневно храна от служителите и работници с ваучери за храна в оторизираните обекти,  създават предпоставки за създаване на нови работни места.

Да предположим че новосъздадените работни места са 500.

 

 

Тези новосъздадени работни места ще внесат допълнителни приходи за Държавата, както от данъци, така и от осигурителни вноски:

 

- от осигурителни и здравни вноски – 1 млн.лв.

- от Данък в/у доходите на физ.лица – 0,3 млн.лв

- от намаляване разходите за обезщетения за безработица – 0,090 млн.лв.

 

 

1. 5.      Допълнителни приходи от повишаване производителността на труда. Повишаването на качеството на условия за труд ще повиши произведителността на труда. Влиянието на това повишение е както следва:

 

-        От ДДС – 3,6 млн.лв

-        От разходи здравеопазване – 15,3 млн.лв

 

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Освобождаването от  данъци и осигурителни вноски на  ваучера за храна позволява на държавата да реализира приходи от 70.32 мил.лв. от които 16,30 мил.лева за общественото осигуряване и 54,02 мил.лева от данъчни приходи.

 

 

Освобождаването от горепосочените данъци би струвало на Държавата 53,54  мил.лв. от които 33,71 мил.лева за общественото осигуряване и 20,83 мил.лева от данъчни приходи

 

Чистата печалба за държавата ще бъде следователно 16,78 мил.лв. за 300 000 потребители.