Брутен вътрешен продукт (Gross Domestic Product (GDP))

БВП е един от най-важните икономически индикатор. Той представлява широкообхватно измерване на икономическата активност и сигнализира за посоките на всички агрегати на икономическата активност.
Брутният вътрешен продукт представлява общото количество стоки и услуги, произведено в дадена страна за определен период от време. БВП е равен на добавената стойност от всеки отрасъл, без величината на разходите за фактори на производството и без вносни междинни продукти. Той е равен на доходите на всички хора, заети в националното производство. БВП, заедно с чистите доходи от националната собственост в чужбина, образува Брутния национален продукт.
Има две допълнителни измервания на БВП. Едното е базирано на доходите, а другото на разходите. При БВП, който е на база доходите, се измерва продукцията чрез добавяне на труда, капиталите и данъците при производството на тази продукция. От страната на потреблението БВП се измерва чрез добавяне на разходите, направени от домакинствата, разходите при различните бизнеси, разходите на правителството и нетните чуждестранни покупки. Теоретично тези две измервания трябва да бъдат равни. Обаче при проблемите при събирането на данните, често има различия между тези две измервания. БВП като ценови дефлатор се използва за преобразуване на производството, измерено при текущи цени в постоянни долари. Тези данни се използват, за да се определят пиковете и спадовете на бизнес цикъла. Крайният растеж на БВП между 2.0% и 2.5% по принцип се смята за оптимален, когато икономиката работи при пълна заетост (безработица между 5.5% и 6.0%). По-висок растеж от този води до ускоряване на инфлацията, докато по-малък растеж сочи за слаба икономика.
Петте основни компонента на БВП са: лично потребление, фиксирани инвестиции, промяна в инвентара, потребление на правителството (държавно) и нетен експорт. Традиционно средният темп на икономическия растеж на САЩ е между 2,5% и 3,0%. Това е защото много икономисти вярват, че тези граници представляват естествен дългосрочен темп на растеж на производството. Икономически растеж над този “естествен” темп на растеж не може да издържи твърде много: той може да причини инфлация и да доведе до покачване на лихвите от FED, за да се свие монетарната политика до по-малък растеж и да се предпази от пикове в инфлацията. Посоката на увеличение в производствения растеж или растежа на заетостта може да доведе до покачване в поддържания темп на растеж на БВП. Обръщане на икономиката в посока надолу или негативен растеж за две последователни тримесечия се определя като рецесия. По време на рецесия FED ще има склонност да намали лихвите, за да стимулира икономиката и да увеличи темпът на растеж.

Още: Данните за БВП се представят за предходното тримесечие като в рамките на три месеци се правят три ревизии.