Промяна в световната монетарна система

Още от самото му създаване преди 66 години, Международният Валутен Фонд (МВФ) се е представял в центъра на глобалната икономика. Но едва сега има възможност да бъде многостранен монетарен орган, предоставящ стабилност на международната финансова система. Това е така, защото от за първи път от десетилетия са налице законни неясноти около една институция, играеща тази роля: американският долар.

В понеделник МВФ заяви, че ще увеличи драстично отпускането на кредити за широк кръг от развиващите се страни чрез въвеждането на нова 'предпазна кредитна линия', при която те трябва предварително да отговарят на условията за заем по време на криза.

В тази връзка, във вторник Южна Корея, която ще бъде домакин на срещата на Г20 през ноември, заяви, че вече няма да поддържа предложението си за глобална система от валутни суапове в дневния ред на срещата. Вместо това, тя ще търси новата роля на МВФ за противопоставяне на глобалната финансова криза - подкрепяйки алтернативния план на МВФ за 'глобален стабилизиращ механизъм', който ще бъде достъпен на групата от държави.

Бъдещето ще покаже дали има подкрепа от динамично развиващите се страни, или от Г20 за тези идеи. Налице е все още петното, свързано с вземане на заем от МВФ, независимо, че от институцията се опитват да го покрият. САЩ са единствената страна, имаща право на вето в борда на МВФ, която може да се противопостави на реформи, които биха могли по някакъв начин да намалят влиянието, което сегашната система позволява, когато и да се появи криза.

Балансът на силите в световната икономика се променя, като икономиката на динамично развиващата се Азия нараства с двуцифрени числа, докато тези на САЩ и Европа са затънали в дългове след кризата. Фактът, че тези предложения излизат на дневен ред, показва колко нациите са зависими от развитието на САЩ, което изглежда доста слабо. За сега търсенето на долара като резервна валута не е отслабнало. Доказателство за това през тази година е рекордният ръст на ценните книжа в САЩ.

Китай заменя около $2.4 трлн. от резервите си в японски йени и корейски вона, което от части обяснява скорошния ръст в тези валути. Имайки предвид, че споразумението на Федералния резерв с останалите банки за валутните суапове играе важна роля за насърчаване на глобалната ликвидност на долара по време на финансовата криза от 2008 г., то те са допълнени от двустранни и многостранни суапови споразумения, в които не присъства САЩ. Най-важното от тях е Chiang Mai Initiative, започнало през март от 10 члена на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия плюс Китай, Япония и Корея. Тази програма е съставена на базата на $120 млрд. в чуждестранни резерви в подкрепа на на многостранна система от валутни суапове, която може да се задейства, ако една държава е изправена пред валутна криза.

Южна Корея е искала да използва Chiang Mai Initiative като шаблон за глобално споразумение за валутни суапове. Във вторник обаче, от Сеул заявиха, че 'повечето мнения сред Г20 са, че такава идея може да навреди на независимостта на централните банки'.

В този случай един допълнителен стабилизационен фонд от страна на МВФ, такъв, който не е насочен само към развиващите се страни, а към целия свят срещу финансовата криза предлага компромис. МВФ може да се превърне в международен кредитор от последна инстанция, но това трябва да стане с предварително начертани рамки.